Опиат

Помислих, че отново изгубих играта.

Че отново трябва да си защитавам правата.

Че сърцето отново ще спре да тупти,

защото отсрещната страна ще продължава да мълчи.

Но след нощта Слънцето изгря пред моята врата

и накара всичко да потръпне в моята душа.

Вятърът прогони облаците далеч в безкрая

и аз вече мога да заживея в Рая.

Птиците вече отлетяха на юг,

но аз знам, че ти винаги ще бъдеш тук.

И няма повече да се връщам в онзи Ад,

защото ти ми действаш като опиат.

Всичко лошо се изпарява,

сърцето бавно се загрява.

И ще кипне всеки час.

Защото вече има "нас"!