Опит за цигански романс...

...Искам твърдо уговорката

в този опит за романс

да направя, с поговорката,

че без опит няма шанс

да започнеш отначало...

А е имало и дни,

и добре да са живяли

циганите може би!...

* * * * * *
 

...Вечер случи се дълбока,

вятър с мрака заигра –

после в нощ зеленоока

приказна Луна изгря...

Толкова невероятна,

вече с есенен разкош,

може би последна лятна

ще е тази луда нощ...

Тихо е, а по листата

много нежност се разля...

Някой разлюля Земята

и звездите разпиля...

И от орбити космични

с гравитационен „шлем”,

полетяват на различни

огнени следи във плен...

И красиви са те!.. Толкова!...

В своя огнен звездопад,

в който може би и болката

нажежена е по цвят!...

...Куче някъде излая,

женски глас се извисѝ

и над нежната омая

глъч остана да висѝ...

...Ранна Есен над полята

в цвят бакъреночервен

óмота се в необята

на залязващият ден.

Нейде от Небитието

с гюрултия, дармадан:

циганката със дайрето

води закъснял керван...

...А нощта е там, отсреща –

близо е, илѝ почти...

Обещава страст гореща,

а понякога – мечти...

И край огънят разпален

шатри щом разпънат в кръг

древен Знак, зодиакален,

все вещае: рахътлък...

Или пък – кама ревнива

като падаща звезда

да раздава „справедлива”

своя „Истина” в нощта!...

... И естествено: китара

(просто класика във жанра!)

с вятърът във надпревара

спорят за любов невярна

в крамолá досадно вечна...

* * * * * *
 

... Лѝхо вихър връхлетя,

а от някъде: далечна

тъжна песен „долетя”...

20.01.2019.