4.04.2009 г., 1:21 ч.

Опит за автопортрет 

  Поезия » Друга
1448 0 26

Опит за автопортрет

Сух съм, източен до болка
все към небесните мълнии.
Аз съм възстройна тополка,
но не беседвам със пънове.

Царско е моето име,
но май съм зле с маниерите
и не съм яркият пример,  
с който да се съизмервате.

Аз не съм може би този,
който до смърт предпочитате,
но щом обичате розите,
вземайте даром бодлите им.

Имам кусури, не споря,
но и те са изрядно колосани:
давам предимство на хората,
дето ме галят по косъма.

Пиша, доколкото има
смисъл в самата поезия.
Пъдя баналните рими
като мухи от трапезата.

Не, не живея правдиво,
както живеят бохемите:
чаши не ям, не изпивам
с тонове шемет от брендито.

Мъж като мъж... Ала вижте
тия насреща ви светнали
две очи, вместо огнище...
Хайде по-бързо, стоплете се...

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??