Опит за автопортрет
Опит за автопортрет
Сух съм, източен до болка
все към небесните мълнии.
Аз съм възстройна тополка,
но не беседвам със пънове.
Царско е моето име,
но май съм зле с маниерите
и не съм яркият пример,
с който да се съизмервате.
Аз не съм може би този,
който до смърт предпочитате,
но щом обичате розите,
вземайте даром бодлите им.
Имам кусури, не споря,
но и те са изрядно колосани:
давам предимство на хората,
дето ме галят по косъма.
Пиша, доколкото има
смисъл в самата поезия.
Пъдя баналните рими
като мухи от трапезата.
Не, не живея правдиво,
както живеят бохемите:
чаши не ям, не изпивам
с тонове шемет от брендито.
Мъж като мъж... Ала вижте
тия насреща ви светнали
две очи, вместо огнище...
Хайде по-бързо, стоплете се...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
Уютно е при теб, Бароне !