12.07.2009 г., 19:43

Опиум

1.6K 0 1

Вените ми се пълнят...
Усещам екстаза,
усещам как този свят ме унася...
Контролирам бързината,
контролирам дълбочината,
контролирам момента,

в който се унасям
и изнасям,
всички лоши мисли навън...

Всичко е сън..
За това състояние
допринася твоето съжаление,
за мен то не е унижение,
а причина да продължавам
да вкарвам и изкарвам
иглата на съня. 
Заспи със мен сега!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария-Марли Мутафчиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре, хареса ми! Радвам се че си тук, но по натам ще те питам нещо!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...