Оптимистичен рефрен
Запей ти мила, не тъжи
пред теб са радостните дни...
С устни тя допря живота
наричаше го с нежни имена
ръцете си протягаше към него
още миг да птодължи в роман
изгарящата болка бе по нежните ѝ длани
усещаше я без очи
безшумно се преплъзна в обгорелте ѝ пръсти
там написа „Остани
и тръгна тя и радостно и леко
като перце понесено от тих ветрец
сега ме гледа от небето
и чака аз да ѝ запаля свещ..
остана в тишина да свети
едничък стон от тонът Ла
по него да вървят в колона
звезди, луна и лъч от светлина
Запей ти мила, не тъжи
пред теб са радостните дни..
Но нещо гърлото ми свива
клокочи болка, спомен жив
ръката ми сама посяга
и пали ѝ свещичка за Амин
Ранима перла е душата
най- ранима на света
затрупваш я със камъни отломки
да не я докосне никой от света
и взираш се във нея
но виждаш все Апохис – богът на смъртта
И почваш пак отново
изграждаш кули от търпимост
и крачиш гордо
с усмивка пред света
А тя е малка, крехка
като детенце свило се от страх
улучено със камък с болка незакоравяла
но чуло вик в картина, музика или във стих..
Запей ти мила, не тъжи
пред теб са радостните дни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Друмева Всички права запазени
