Оптимистичен рефрен
Запей ти мила, не тъжи
пред теб са радостните дни...
С устни тя допря живота
наричаше го с нежни имена
ръцете си протягаше към него
още миг да птодължи в роман
изгарящата болка бе по нежните ѝ длани
усещаше я без очи
безшумно се преплъзна в обгорелте ѝ пръсти
там написа „Остани
и тръгна тя и радостно и леко
като перце понесено от тих ветрец
сега ме гледа от небето
и чака аз да ѝ запаля свещ..
остана в тишина да свети
едничък стон от тонът Ла
по него да вървят в колона
звезди, луна и лъч от светлина
Запей ти мила, не тъжи
пред теб са радостните дни..
Но нещо гърлото ми свива
клокочи болка, спомен жив
ръката ми сама посяга
и пали ѝ свещичка за Амин
Ранима перла е душата
най- ранима на света
затрупваш я със камъни отломки
да не я докосне никой от света
и взираш се във нея
но виждаш все Апохис – богът на смъртта
И почваш пак отново
изграждаш кули от търпимост
и крачиш гордо
с усмивка пред света
А тя е малка, крехка
като детенце свило се от страх
улучено със камък с болка незакоравяла
но чуло вик в картина, музика или във стих..
Запей ти мила, не тъжи
пред теб са радостните дни...
© Румяна Друмева All rights reserved.
