5.11.2022 г., 19:00 ч.
Оптимистично
А някога безсмъртни сме били,
един език говорили сме всички.
Днес търсим из бунищата следи,
затрупани под модните привички.
Прощаваме си трудно. О, слепци!
Вината ни притиска като бреме.
Законите на нашите предци
отхвърлихме ги, дявол да ги вземе!
Но чувствам, че живее още в нас
на вярата синапеното зрънце.
Очаква времето на светъл час,
когато пак ще топли като слънце.
И пак ще бъдем братя и сестри,
ще претопим стоманените брадви.
Ще гледа Бог с очите си добри
децата си и тихо ще се радва.
© Nina Sarieva Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много ти благодаря, Таня, за хубавите думи!
-
Чудесно написано!
Харесва ми твоята поезия!
Поздравления! -
В много от нас го има, да. 🍀
-
И в нас го има, вярвам в това! Благодаря, Ким!
-
Прекрасен оптимизъм и съм съгласна с Дани, че подобно бъдеще могат да имат децата, ако засеем зрънцето в тях! Адмирации за стиха, Нинка! 🌹❤
-
Благодаря, Тони! Убедена съм, че имаш, закъде сме иначе без вяра?!
Благодаря, Тоти, поздрави и на теб!
Като учител и родител го правя всеки ден, Дани, благодаря ти!
Благодаря и на теб, Мини! Да бъде! -
Сякаш го видях новия живот, построен с обич и птиятелство. Дано поне мъничко се сбъдне, Нина!
Много ми хареса стихът и те поздравявам! -
Само надеждата не стига... Да засеем зрънцето в децата! Харесва ми стихотворението, Нина!🌹
-
Да бъде!
Поздрави! Успех! -
Харесва ми как си го построила, силен е стихът. Просто не знам дали имам зрънце да вярвам!
-
Амин! Благодаря, Таня!
-
Чудесни стихове! Моля се, един ден да се сбъднат думите Ви!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
