Оптимистично
А някога безсмъртни сме били,
един език говорили сме всички.
Днес търсим из бунищата следи,
затрупани под модните привички.
Прощаваме си трудно. О, слепци!
Вината ни притиска като бреме.
Законите на нашите предци
отхвърлихме ги, дявол да ги вземе!
Но чувствам, че живее още в нас
на вярата синапеното зрънце.
Очаква времето на светъл час,
когато пак ще топли като слънце.
И пак ще бъдем братя и сестри,
ще претопим стоманените брадви.
Ще гледа Бог с очите си добри
децата си и тихо ще се радва.
© Nina Sarieva All rights reserved.
