Ranrozar (Стойчо Станев)
646 19419
11.12.2024 г., 15:18 ч.

Орбитата на живота 

  Поезия
88 3 10

Потъва слънцето далеч.На запад. 

Не че нещо ще промени.

Орбитата на любовта пропада

между сънни нощи и дни. 

 

А дните са всеотдайни,вън...

И търпеливи са;но и безпощадни!

Пазят написаното във сън,

подобно ехо:звънливо на площада.

 

 

 

© Стойчо Станев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Истинско,поздрави,Стойчо!
  • Здравей, Стойчо!Прекрасно написано!
  • Благодаря за Любими, Любов!
  • Благодаря за коментара и оценката, Младен!
    Благодаря за доверието, Живко!
    След залезите нощите са непредвидими...
    Благодаря за философския трактат,Пепи!
    Благодаря за окуражителните слова, Миночка!
  • Много е истинско, Стойчо! Хареса ми!
  • Красиви са залезите, но зората е надеждата
    Любовта минава и заминава, по-важно е какво ни остава, нас да ни има! Да посрещаме пролети и зими, нищо че в орбитата на живота се въртим! "Въртя се, значи съществувам"
  • Слава богу, че има нещо слънчево в миналото ни, което да си спомняме сред сгъстяващите се облаци на задаващия се щорм.
    Чудесен стих, Стойчо - кратък и много убедителен. Поздравление!
  • Знаеш за краставиге магарета и деветте планини..
  • Благодаря, Живко!
    Явно сме в една орбита!🙏
  • Боя се, че идва времето на безсънни нощи , и съдбовни дни. Поздравления за стиха.
Предложения
: ??:??