Орхидеи от Сингапур
Не че се стреснах, ама пък на -
херпес комай ми излиза.
Ти обявил си ми тиха война.
Аз по бельо и без риза
гоня те в нашия сватбен креват,
погледи мили ти пращам.
( Ама и ти сиииии... Магаре с инат!)
Що без вина да си плащам?
Вчера, баш на Свети Валентин,
звънна се вън на вратата.
Бързо отворих. Гледам - един
мъж непознат зад цветята.
- Тук ли живеете, лейди? Бонжур!
Нося за вас орхидеи.
Праща ги вашият мъж в Сингапур!
( Кой ли е? Нямам идея...)
Докато мислех в сюблимния миг,
че е объркал адреса,
този гарсон ми подаде и плик
с надпис: За Гранд поетеса...
Зяпнах, но някак си се въздържах
и на "получил" подписах.
Нямам съпруг в Сингапур! - изкрещях
като при грипно втрисане.
Бутнах вратата с единия крак
още съвсем изумена.
Кой обожател от Азия чак
мъж ми се пише? На мене?!
И размечтах се... Тъй и не знам
как и кога си отключил.
Но ме посипа с жупел и плам...
К'во ли пък толкоз се случи?
Цяла нощ пувкаш и се въртиш,
сякаш си шишче на грила!
Нямам вина, но, ако ми простиш,
тръгвай със мене, мили!
Беше запазил вчера за нас
празнична маса с прислуга.
Но я отказа... Днес каня те аз -
твойта законна съпруга!
16.02.2019
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
