12.05.2013 г., 9:37

Оръжие

901 0 3
    Завърти барабана и стига,
стига с тази любов.
Бавен блус е сърцето ти, малката.
Бавен блус, с дрезгав глас. Полутон.
Завърти барабана. Усещаш ли
хладната сила на звяра?
Успокой се за малко.
Празен е.
Оръжие не се пълни със вяра.
Завърти го.
Играй си.
Почувствай за миг 
само 
колко е кратък
живота.
Стига с тази любов.
Пак си жив, прошепни
на проклетника.
Пак си жив, жив си, животе.
Насочи го и стреляй от упор.
Право в хладната паст на чудовището.
Вярата не е куршум.
Да вярваш в себе си е оръжие.

~Endless~

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Своеобразна руска рулетка! Поздрав, Ани!
  • Съгласен с: - Anita765 (Ани Монева):, но... Харесах!
  • Хубаво пишеш.
    Много ми хареса финала, но в последните си редове бягаш от ритъм, може би е заради смисъла. Мисля, че стихотворението ти заслужава да помиклиш над това.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...