14.02.2017 г., 21:21

Приказка

712 2 8

Обичаш ли го още? Как така?

Нима, кажи ми, чувствата умират? 

Обичаш ли го още?  Аз мълча.

Звездите гледам. Те поне разбират. 

 

Но ти не си го срещала дори! 

Не съм, но много точно го познавам,

морето в тези сребърни очи

от много километри различавам. 

 

И чакаш ли го още? Но защо? 

Не знам. Но много топло се усмихвам:

Адам и Ева... И едно ребро...

Нали сама написах тази приказка? 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...