– Обичаш ли го още? Как така?
– Нима, кажи ми, чувствата умират?
– Обичаш ли го още? – Аз мълча.
Звездите гледам. Те поне разбират.
– Но ти не си го срещала дори!
– Не съм, но много точно го познавам,
морето в тези сребърни очи
от много километри различавам.
– И чакаш ли го още? Но защо?
Не знам. Но много топло се усмихвам:
– Адам и Ева... И едно ребро...
Нали сама написах тази приказка?
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
