– Обичаш ли го още? Как така?
– Нима, кажи ми, чувствата умират?
– Обичаш ли го още? – Аз мълча.
Звездите гледам. Те поне разбират.
– Но ти не си го срещала дори!
– Не съм, но много точно го познавам,
морето в тези сребърни очи
от много километри различавам.
– И чакаш ли го още? Но защо?
Не знам. Но много топло се усмихвам:
– Адам и Ева... И едно ребро...
Нали сама написах тази приказка?