– Обичаш ли го още? Как така?
– Нима, кажи ми, чувствата умират?
– Обичаш ли го още? – Аз мълча.
Звездите гледам. Те поне разбират.
– Но ти не си го срещала дори!
– Не съм, но много точно го познавам,
морето в тези сребърни очи
от много километри различавам.
– И чакаш ли го още? Но защо?
Не знам. Но много топло се усмихвам:
– Адам и Ева... И едно ребро...
Нали сама написах тази приказка?
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
