25.06.2017 г., 13:54

Още чакам тоз ерген...

1.3K 0 4

Аз па,  са да ви разкажа, мойте патила,
кака Минка ми се стори, като в приказка,
аз съм млада поетеса, къмто петдесет,
англичанин ме ареса, убав и напет.

И реши да ма покани, тъй,  да вида свет,
нарамих чушки и буркани, капачки и оцет,
трушийка да му спретна блага, че няма си жена,
чорапите да му закърпя, та купих и игла.

Отидох после на пазара, да купя семена,
в градината да му насáдя пипер и цéлина,
че в Англията са невежи и немат зарзават,
а на чиляка му се хапва, фасул и зрял домат.

Багажа стъкмих, най-накрая, дойде и моят ред,
отидох на фризьор, кат' Минка, вредих се най-отпред.
– Косата по английски!! – казах, със лимба на чело,
мустака да го изтъните, а вéждата да е ведно.

Излязох, първа убавица, от модния салон,
една красива кукувица, със новия бретон,
вървя по улиците, важна и всички гледат мен,
мома английска,  ще сполуча, със тоз красив ерген.

Запътих се към евро мола, за него да се пременя,
бельо си купих, розови кюлоти, сутиен за сто лета,
напъхах се в лилави гащи на морави цветя,
облякох блузка на райета и леле... аз летя.

Едвам нарамила багажа, че много ми тежеше,
качих се в самолета, морна, а как ми се ядеше,
извадих чушчица, домат, салатка си направих,
и пръстчета зарових в тях и сладко се нахраних.

Е, те ме те, у Англията вече, ослушвам се за тоз ерген,
а той като видя ме, мили Боже, попадна мигом в плен,
загуби си гласа човека, изпадна във захлас,
а аз усмихнах се щастлива и го почерпих с праз.

И каза ми да го изчакам малко, да донесе букет,
и пръстен, и бонбони даже, и питчица със мед,
та още чакам да се върне, вися от месец тук,
добре, че имам във торбата домати, чушки, лук.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неземна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...