Още чакам тоз ерген...
Аз па, са да ви разкажа, мойте патила,
кака Минка ми се стори, като в приказка,
аз съм млада поетеса, къмто петдесет,
англичанин ме ареса, убав и напет.
И реши да ма покани, тъй, да вида свет,
нарамих чушки и буркани, капачки и оцет,
трушийка да му спретна блага, че няма си жена,
чорапите да му закърпя, та купих и игла.
Отидох после на пазара, да купя семена,
в градината да му насáдя пипер и цéлина,
че в Англията са невежи и немат зарзават,
а на чиляка му се хапва, фасул и зрял домат.
Багажа стъкмих, най-накрая, дойде и моят ред,
отидох на фризьор, кат' Минка, вредих се най-отпред.
– Косата по английски!! – казах, със лимба на чело,
мустака да го изтъните, а вéждата да е ведно.
Излязох, първа убавица, от модния салон,
една красива кукувица, със новия бретон,
вървя по улиците, важна и всички гледат мен,
мома английска, ще сполуча, със тоз красив ерген.
Запътих се към евро мола, за него да се пременя,
бельо си купих, розови кюлоти, сутиен за сто лета,
напъхах се в лилави гащи на морави цветя,
облякох блузка на райета и леле... аз летя.
Едвам нарамила багажа, че много ми тежеше,
качих се в самолета, морна, а как ми се ядеше,
извадих чушчица, домат, салатка си направих,
и пръстчета зарових в тях и сладко се нахраних.
Е, те ме те, у Англията вече, ослушвам се за тоз ерген,
а той като видя ме, мили Боже, попадна мигом в плен,
загуби си гласа човека, изпадна във захлас,
а аз усмихнах се щастлива и го почерпих с праз.
И каза ми да го изчакам малко, да донесе букет,
и пръстен, и бонбони даже, и питчица със мед,
та още чакам да се върне, вися от месец тук,
добре, че имам във торбата домати, чушки, лук.
© Неземна All rights reserved.
