5.12.2017 г., 1:12 ч.

Още един на миналото в склада 

  Поезия » Философска
669 10 22

И никой не видя и не разбра...

Денят дойде, приседна и си тръгна.

Петниста като котка тишина

изви гръбнак и кротичко измърка.

А после се усука на геврек

пространството вибриращо потръпна.

От пясъчен часовник часове

между небето и земята се разпръснаха.

Денят прегърна залеза с любов

простил несвършеното и сгрешеното.

Макар дошъл за подвизи готов

умира тихо и без съжаление.

Без капка гняв или дори обида

си тръгва раменете си привел

виновен, че не е оставил диря

във календарния водораздел.

Още един на миналото в склада...

Еднакво чисти в утрото надничат.

Градят живот стъпало след стъпало,

а петънцата правят ги различни.

 

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красота от думи... Благодаря ти, Дочка! Невероятно удоволствие е да те чета!
  • Благодаря ви момичета и момчета! Бъдете здрави! И музата да не ви напуска!
  • Отново очарователна поезия! Чудя се как превръщаш лицето на обикновения ден в такава въздействаща картина! Весели празници, Доче!
  • Силни аплодисменти! Възхищавам ти се, Доче!
  • Мъдър, красив стих.... Богатство от метафори... Поздравявам те, Доче! Майстор на перото си!
  • Един обикновен ден – така образно описан и одухотворен, че прилича на един човешки живот, преминал скромно, без подвизи, но и без грехове.
    Многопластов и запомнящ се стих.
    Честит Никулден, Доче!
  • "Еднакво чисти в утрото надничат.
    Градят живот стъпало след стъпало,
    а петънцата правят ги различни."
    Харесах, Довереница!
  • Това е денят на безличието.Заслужава ли стих?А онзи бунтовния,който променя света не е ли сърдит.
  • Много ми хареса, Дочка!
  • Поздравления за хубавия стих, Доче!
    Добавям в любими!
  • Много си добра, Доче! Браво и от мен!
  • Надежда за промяна видях тук, както и приемане на нейното неслучване. Приемане с любов - житейски мъдро!
  • Толкова муза се е изсипала тук, не знам как успяваш така хубаво да я подредиш. Браво, Доче! Страхотен стих!
  • Прекрасно казано, Доче!
    Денят прегърна залеза с любов
    простил несвършеното и сгрешеното..
    Нека всеки ден си тръгва с любов.
  • ...шарен склад... вече разбрах защо се тъгува по шареното... и никой не иска да му е сиво. Само Кумчо Вълчо обича зайци... че дори и котки...
  • Е, това е хубавото, че са различни! Хареса ми гледната точка към тях, Доче!
  • Харесах и аз! Браво, Доче!
  • Трупат се дните в склада, трупат, съвсем неусетно...
  • Хареса ми. И миговете, часовете, дните са като хората. Много хора. Безкрайно човешко море се плиска. Но остават няколко имена запомнени. И в морето на времето са записани безброй мигове, часове, дни... Само някои остават в спомените, или историята. Знаят се. Разпознават се. Помнят се.
  • Хубаво...
  • Красиво одухотворяване на безличните иначе дни, които са различими единствено по "петънцата". Както са казали китайците: "Нека небесата ни пазят от интересни дни!" Поздравявам те за нестандартния философски замисъл, Доче, перфектно поетично реализиран.
Предложения
: ??:??