Още един на миналото в склада
И никой не видя и не разбра...
Денят дойде, приседна и си тръгна.
Петниста като котка тишина
изви гръбнак и кротичко измърка.
А после се усука на геврек
пространството вибриращо потръпна.
От пясъчен часовник часове
между небето и земята се разпръснаха.
Денят прегърна залеза с любов
простил несвършеното и сгрешеното.
Макар дошъл за подвизи готов
умира тихо и без съжаление.
Без капка гняв или дори обида
си тръгва раменете си привел
виновен, че не е оставил диря
във календарния водораздел.
Още един на миналото в склада...
Еднакво чисти в утрото надничат.
Градят живот стъпало след стъпало,
а петънцата правят ги различни.
© Дочка Василева All rights reserved.
