И никой не видя и не разбра...
Денят дойде, приседна и си тръгна.
Петниста като котка тишина
изви гръбнак и кротичко измърка.
А после се усука на геврек
пространството вибриращо потръпна.
От пясъчен часовник часове
между небето и земята се разпръснаха.
Денят прегърна залеза с любов
простил несвършеното и сгрешеното.
Макар дошъл за подвизи готов
умира тихо и без съжаление. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up