15.05.2015 г., 20:56  

Още ме мамят

634 0 4

Още ме мамят високите токчета,
да ги обуя и тръгна напред.
И да звънят под нозете паветата,
сякаш,  че всичко  ми е наред.

 

Още ме мами и бялата рокличка,
цяла набухнала в златни цветя.
Сякаш току що извадена перличка
с блясък на обич по моята снага.

 

Още ме мамят пътеки към щастие.
Вятър косите ми с дъх да пилее.
Нищо, че бръчки чертаят годините.
Още момичето в мене живее...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...