Още не знаеш
537
0
0
Никой не те познава,
освен мълчанието.
Криеш себе си
от себе си.
Самотно е страданието
от разпределението на болката,
стръмно.
И оставаш на тъмно,
за да не виждаш очите.
Тежат
като камък сизифов.
Проклятие ли е надеждата,
че те намери
и навътре прогледна?
Болката не е последна,
нито за нея си пръв.
Любовта те търси –
още не знаеш какво е смърт.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Тошкова Всички права запазени
