Помниш ли в нощта звездите,
историите дотогава непознати?
Песните в букака на щурците,
в неуморен тон за нас изпяти.
Помниш ли ирисите на очите,
вълните в тях солено страстни?
Политащи светулки от горите,
само в мрака видими, злощастни.
Помниш ли по устните браздите,
усмивки над печала властни?
Покълнали невени от сълзите,
за слънчев лъч смирено гладни.
Помниш ли щастието в дните,
допири препятствия рушащи?
Светлина мъждука зад стените,
в тъмнината чакаме я, безучастни.
© Алпер Османов Всички права запазени