Ослепялата нощ
Ослепялата нощ търси с празни очи
да намери пътеката в мрака,
по която надеждата бавно върви
към дома, в който ти ме очакваш!
Вече няма звезди! Вече няма луна!
Черни облаци скриват простора!
И в студената нощ с тиха тъга
тъмнината се спуска отгоре!
Ослепялата нощ е магьосница зла,
дървесата ожарила есенно,
но си тръгва с въздишка: вече разбра –
само с теб ми е топло и песенно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
