Ослепялата нощ

Poetry » Love

680 0 6

Ослепялата нощ търси с празни очи

да намери пътеката в мрака,

по която надеждата бавно върви

към дома, в който ти ме очакваш!

Вече няма звезди! Вече няма луна!

Черни облаци скриват простора!

И в студената нощ с тиха тъга

тъмнината се спуска отгоре!

Ослепялата нощ е магьосница зла,

дървесата ожарила есенно,

но си тръгва с въздишка: вече разбра –

само с теб ми е топло и песенно!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

petinka67 (Петя Кръстева)

Много нежен стих!
Благодаря за удоволствието!

2011-11-06T12:36:26+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Удоволствие е за мен да чета хубавата ти поезия!

2011-11-05T15:20:41+02:00
vodoleia (Мария)

Топло и песенно на финала! Поздрав!

2011-11-05T14:39:03+02:00
sisidara (Сиси)

Харесах!

2011-11-05T11:00:23+02:00
elenasim1 (Елeна)

! Поздрав!

2011-11-05T10:18:52+02:00