Осмели се, пристъпи!
Нещо ти тежи, нали?
В края на деня или по време,
чустваш нещо като бреме,
дали ти липсват работа или пари
или самотен си сред близки,
все дочакваш, все увиснал си на нишки.
Утре ще е, само да не завали.
Не запълваш, всеки път допълваш,
не изчакваш, всеки ден дочакваш,
не решаваш, честичко си мислиш,
задълбаваш, но накрая се лишаваш.
Не че си излишен,
но знаеш,
че си нещо, някъде различен.
Не си натъпкан или хлабав,
знаеш,
имаш място, твое, идеално.
Осмели се!
Престани да задълбаваш, а дълбай,
все по-малко се замисляй,
все по-често се решавай.
Изчакай малко и скочи,
не мъждукай, заблести.
Не забравяй, ще загубиш нещо чуждо,
и помни, че ще получиш само свое.
Пристъпи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Исмет Хаджи Всички права запазени
