Остана ли...?
***
Оглозгани са думите ни, Боже!
Бездетни са! Немигващи! Висят!
И Сфинксове да бъдеме не можем.
Наяден от порочност е ликът!
От всички боязливости да тлеем.
От впримчени до кухости сълзи!
Отдавна се заплюхме да не греем!
Отдавна сме загниващи души!
И Тебе те приклещихме във храма.
Със восъчни молитви те горим.
От вярата ни има ли по-няма?!
Остана ли под тежкия ни грим?!
Остана ли и полъх от дъха ти?
Убихме ли те, Господи, без кръст?
Погребахме го в себе си - света ти!
Под плътските си гладности и лъст!
Оглозгани са думите ни, Боже!
Бездетни са! Немигващи! Висят!
И Сфинксове да бъдеме не можем.
Наяден от порочност е ликът!
От всички боязливости да тлеем.
От впримчени до кухости сълзи!
Отдавна се заплюхме да не греем!
Отдавна сме загниващи души!
И Тебе те приклещихме във храма.
Със восъчни молитви те горим.
От вярата ни има ли по-няма?!
Остана ли под тежкия ни грим?!
Остана ли и полъх от дъха ти?
Убихме ли те, Господи, без кръст?
Погребахме го в себе си - света ти!
Под плътските си гладности и лъст!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Арлина Всички права запазени
