13.10.2017 г., 17:20

Остана, не отмина...

1.1K 1 8

Понякога горчиш като отрова,

понякога си цвете сред нощта,

луната целуваш в изнемога,

давиш болката в измамна красота.

И после – нищо, пак съм аз –

просветвам, пробягвам, обляна в теб,

шепна празни думи с нежен глас,

лъжи сладостни сякаш от мед.

Остана любов – остана, не отмина,

някой във душата ми мълчи,

насред ледената, но красива зима

ще залича в сърцето си горещите следи...

 

13.10.2017

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Teddy Daniel K. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, че си се почувствала провокирана и че реши да споделиш нещо лично Благодаря и за пожеланието. МНОГО се радвам, че все още има любов като твоята Просто понякога дори любовта ми горчи. Това е
  • Защо? Опитвам се от много години да крия личните си неща, но тази провокация ме кара да се пооткрия. Т.е, пиша от първо лице този пост. Моята любов е цяла, жива и прекрасна вече няколко деситилетия. У дома! Преди бяхме Принц и Принцеса, а сега сме Крал и Кралица с принцове и щастливо кралство. Е! Случва се тук там в него някой принц да плаче, но иначе кралството ни ще е измислено. Желя ти такава любов! Останалото се нарежда.
  • Любовта, за която говоря тук не е изстинала, тя е същата, каквато бе преди, но ОСЪЗНАВАНЕТО я превръща в отломки по дъното на душата ми
  • Не! Не може да е вярно! Не може да е такава съдбата на любовта, ако остане! Прекрасен стих! Но, любовта може и да не изстива у дома!
  • Благодаря ви

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...