Oct 13, 2017, 5:20 PM

Остана, не отмина...

  Poetry » Love
1.1K 1 8

Понякога горчиш като отрова,

понякога си цвете сред нощта,

луната целуваш в изнемога,

давиш болката в измамна красота.

И после – нищо, пак съм аз –

просветвам, пробягвам, обляна в теб,

шепна празни думи с нежен глас,

лъжи сладостни сякаш от мед.

Остана любов – остана, не отмина,

някой във душата ми мълчи,

насред ледената, но красива зима

ще залича в сърцето си горещите следи...

 

13.10.2017

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Teddy Daniel K. All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, че си се почувствала провокирана и че реши да споделиш нещо лично Благодаря и за пожеланието. МНОГО се радвам, че все още има любов като твоята Просто понякога дори любовта ми горчи. Това е
  • Защо? Опитвам се от много години да крия личните си неща, но тази провокация ме кара да се пооткрия. Т.е, пиша от първо лице този пост. Моята любов е цяла, жива и прекрасна вече няколко деситилетия. У дома! Преди бяхме Принц и Принцеса, а сега сме Крал и Кралица с принцове и щастливо кралство. Е! Случва се тук там в него някой принц да плаче, но иначе кралството ни ще е измислено. Желя ти такава любов! Останалото се нарежда.
  • Любовта, за която говоря тук не е изстинала, тя е същата, каквато бе преди, но ОСЪЗНАВАНЕТО я превръща в отломки по дъното на душата ми
  • Не! Не може да е вярно! Не може да е такава съдбата на любовта, ако остане! Прекрасен стих! Но, любовта може и да не изстива у дома!
  • Благодаря ви

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...