teodoralindemann (Teddy Daniel K.)
156 328
Oct 13, 2017, 5:20 PM

Остана, не отмина... 

  Poetry » Love
771 1 8

Понякога горчиш като отрова,

понякога си цвете сред нощта,

луната целуваш в изнемога,

давиш болката в измамна красота.

И после – нищо, пак съм аз –

просветвам, пробягвам, обляна в теб,

шепна празни думи с нежен глас,

лъжи сладостни сякаш от мед.

Остана любов – остана, не отмина,

някой във душата ми мълчи,

насред ледената, но красива зима

ще залича в сърцето си горещите следи...

 

13.10.2017

 

 

© Teddy Daniel K. All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, че си се почувствала провокирана и че реши да споделиш нещо лично Благодаря и за пожеланието. МНОГО се радвам, че все още има любов като твоята Просто понякога дори любовта ми горчи. Това е
  • Защо? Опитвам се от много години да крия личните си неща, но тази провокация ме кара да се пооткрия. Т.е, пиша от първо лице този пост. Моята любов е цяла, жива и прекрасна вече няколко деситилетия. У дома! Преди бяхме Принц и Принцеса, а сега сме Крал и Кралица с принцове и щастливо кралство. Е! Случва се тук там в него някой принц да плаче, но иначе кралството ни ще е измислено. Желя ти такава любов! Останалото се нарежда.
  • Любовта, за която говоря тук не е изстинала, тя е същата, каквато бе преди, но ОСЪЗНАВАНЕТО я превръща в отломки по дъното на душата ми
  • Не! Не може да е вярно! Не може да е такава съдбата на любовта, ако остане! Прекрасен стих! Но, любовта може и да не изстива у дома!
  • Благодаря ви
  • Хареса ми!
  • Харесах, Теодора!
  • Суперрр е....!
Random works
: ??:??