Проста останах си...C цвете в ръцете
Гледам палтото Ви, скъпа госпожо,
скъпо е. Леко е. И Ви прегръща.
Топли ли, питам се, мъртвата кожа,
а от парфюма Ви ми се повръща.
Трепкат с насмешка фалшиви ресници,
устни надути извива гримаса.
Котките гонят в градината птици,
без педигре ги обичам, без раса.
Ето колата Ви вече пристигна.
С малко живот заразих Ви. Простете!
Как изфучахте. Чак пушек се вдигна...
Проста останах си...C цвете в ръцете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
. Благодаря, Петър!
