11.02.2011 г., 21:47

Останали са

572 0 0

Останали са само спомени

за миналите дни, за любовта,

с която ти дарявал си мен - внучка ти.

 

Останала е само болката

за нашата раздяла непланувана.

За твойто неизречено "Довиждане".

За твойто неочаквано сбогуване.

 

Останали са само думите.

Тъй много, ала нивга неизказани.

Останало е само името,

напомнящо, че съм кръстена на дядо си.

 

Останали са само сълзите,

през дните и през нощите отронени.

Напразният копнеж да те прегърна...

Уви, останали са само спомени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...