Останали са само спомени

за миналите дни, за любовта,

с която ти дарявал си мен - внучка ти.

Останала е само болката

за нашата раздяла непланувана.

За твойто неизречено "Довиждане".

За твойто неочаквано сбогуване.

Останали са само думите.

Тъй много, ала нивга неизказани.

Останало е само името,

напомнящо, че съм кръстена на дядо си.

Останали са само сълзите,

през дните и през нощите отронени.

Напразният копнеж да те прегърна...

Уви, останали са само спомени.