Другото не ме засяга.
Другото е суета.
Двата хълма, двата бряга,
пътят в нивите... Света.
Лястовичката се совне.
Дреме топлата река.
Слънцето – като часовник.
И го нося на ръка.
После – залезът. И после –
тишина и тишина.
Оттогава си я нося
в малкото си джобче. Нá.
© Райчо Русев Всички права запазени