12.06.2013 г., 9:16  

Остани

856 0 1

Искам те. Не си отивай.

В нощта мой път бъди.

Дива, буйна и стихийна

река в пенливи огнени искри.

 

Поспри при мен. Не тръгвай.

Миг от вечността стани.

Вихрена, дива и игрива

самодива в танца на мечти.

 

Искам те. Постой до мене.

Почувствай се желана и жена.

Пулсираща, копнееща и дръзка

мълния на небето в пустошта.

 

Остани. Не ме напускай

преди да си усетила страстта.

Копнееща, пулсираща и плътска

изсипваща се водопадна красота.

 

Искам те. Подслони се тука,

в прегръдката на моите гърди.

Нежна, мълчалива и ранима

зора сред многото мъгли.

 

Почакай. Не мога да те пусна.  

Не скривай радостта си в суета.

Бъди щастлива, когато се събуждаш,

че при теб е спряла любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Малинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...