Jun 12, 2013, 9:16 AM  

Остани

  Poetry » Love
855 0 1

Искам те. Не си отивай.

В нощта мой път бъди.

Дива, буйна и стихийна

река в пенливи огнени искри.

 

Поспри при мен. Не тръгвай.

Миг от вечността стани.

Вихрена, дива и игрива

самодива в танца на мечти.

 

Искам те. Постой до мене.

Почувствай се желана и жена.

Пулсираща, копнееща и дръзка

мълния на небето в пустошта.

 

Остани. Не ме напускай

преди да си усетила страстта.

Копнееща, пулсираща и плътска

изсипваща се водопадна красота.

 

Искам те. Подслони се тука,

в прегръдката на моите гърди.

Нежна, мълчалива и ранима

зора сред многото мъгли.

 

Почакай. Не мога да те пусна.  

Не скривай радостта си в суета.

Бъди щастлива, когато се събуждаш,

че при теб е спряла любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Малинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...