Остани
680
1
3
Аз те моля да останеш,
остани поне за кратко.
Вечерта да споделим
и сладко двама да заспим.
Сгушена в прегръдката ти от стомана,
аз намирам сили да остана.
А на сутринта, отново, знам,
сама ще се събудя
и в завивката студена тихо ще се чудя.
Наранена и употребена,
пак за теб ще плача,
от обидата коварна,
пак след теб аз ще се влача.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Атина Недялкова Всички права запазени
