Остани за душата ми есен
Остани за душата ми есен. В самотно сбогуване.
Нека дъхнат от устните жълъдно стари мечти.
Като извор, закътан под шума, ти беше тъгувана,
и ослушвам се аз - да го чуя как тихо шурти.
Непредвидено сам - рея поглед в тревите посърнали.
Да усетя сълзите ти - някаква капка дори.
Всичко с теб ли си дадохме? Или пък всичко сме върнали?
Зов и шепот. Докосване. Шепа лъчисти искри.
Сухи съчки в нозете ми пукат за късно причастие.
Листопадът - и той като мен, от умора е спрял.
Може би е утопия нашето търсено щастие
или просто късметче от вятърно щур карнавал.
Полетяло далеч - като дребна калинка през пръстите.
Пожълтяло листо, с нерисувана вечност за нас.
Няма знак и послание. Само следи от отсъствие.
Сякаш ехо от ехо на скрит от дъбравата глас.
Остани за душата ми есен. По своему искрена.
Нека с теб ни върти оня мъдър и чист кръговрат.
Може би ти отново за обич ще бъдеш поискана -
като извор, закътан под шума от друг листопад.
(От "Жълтици в дъбовата ракла")
© Лъчо Калъчев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
С Елмира!
-
Отдавна не бях чел толкова хубав текст.
Последните две строфи са много силни.
Завършен стих. Рядко завършен, бих казал... Наистина майстор. -
Загорча ми от стиха. А е наистина хубав. Вярвам, че само истински силната емоция може да остави следа у четящия. При теб я има.
Наистина пишеш прекрасно. И се надявам повече хора да се докоснат до стиховете ти. -
Поздрави, Лъчо! За всеки ценител удоволствие са стиховете ти...
-
Всички ние обичаме поезията, затова сме тук. Но и тя те обича, думите и чувствата ти се подчиняват като пред диригентска палка.А тази палка и твоят талант! Аплодирам те възторжено!!!
-
Лъчо, благодаря за красотата, която твориш!
-
Висока поезия!
-
!!!
-
Листопадът - и той като мен, от умора е спрял.
Хубав есенен стих, копнежен!!! -
Вече нямам какво да кажа...ей така,просто си знай,че съм тук!Поздрави!
-
усмивки за теб
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
