22.08.2018 г., 7:32

Остатък от чувство

470 0 3

Няма ли милост за всеки?
Този живот е серва̀л.
Гоним на сляпо успехи,
свити във тъжен чувáл.

Губим романтика скъпа!
Думите гледат с очи…
Всичко е толкова тъпо!
Хората станаха зли…
 
Няма искра и тунели…
Сякаш царува тъма̀…
Няма и кой да измери
пътя до цел и мечта.

Всичко цвета си изгуби,
стана на пепел и прах –
рухна сред страх и заблуди
споменът бял. Не разбрах –

кой си, къде и защо си
по тази пътека поел.
Силно ме удрят въпроси,
с криле на небесен орел.

Превзел е деня ти и пее.
Заблудите лъхат на кръв.
Не мисля, че приказна фея,
ще бъде копнежа ти пръв.

Няма ли милост за нея?
Свършва ли тази тъга?
Млъква поетът. Не пее.
Пада завеса… Луна…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви, че прочетохте! Вземете го, госпожо Ангелова, вдъхновете се, усмихнете и от сърце творете.
  • Прекрасен и вълнуващ отново!
  • Ти и Райна ме карате да взема листа тази сутрин! Няма да съм на нивото ви, но не мога да се сдържа!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...