Остатък от чувство
Няма ли милост за всеки?
Този живот е серва̀л.
Гоним на сляпо успехи,
свити във тъжен чувáл.
Губим романтика скъпа!
Думите гледат с очи…
Всичко е толкова тъпо!
Хората станаха зли…
Няма искра и тунели…
Сякаш царува тъма̀…
Няма и кой да измери
пътя до цел и мечта.
Всичко цвета си изгуби,
стана на пепел и прах –
рухна сред страх и заблуди
споменът бял. Не разбрах –
кой си, къде и защо си
по тази пътека поел.
Силно ме удрят въпроси,
с криле на небесен орел.
Превзел е деня ти и пее.
Заблудите лъхат на кръв.
Не мисля, че приказна фея,
ще бъде копнежа ти пръв.
Няма ли милост за нея?
Свършва ли тази тъга?
Млъква поетът. Не пее.
Пада завеса… Луна…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
