thedac (Димитър Драганов)
873 1129
22.08.2018 г., 7:32 ч.

Остатък от чувство 

  Поезия » Друга
314 0 3

Няма ли милост за всеки?
Този живот е серва̀л.
Гоним на сляпо успехи,
свити във тъжен чувáл.

Губим романтика скъпа!
Думите гледат с очи…
Всичко е толкова тъпо!
Хората станаха зли…
 
Няма искра и тунели…
Сякаш царува тъма̀…
Няма и кой да измери
пътя до цел и мечта.

Всичко цвета си изгуби,
стана на пепел и прах –
рухна сред страх и заблуди
споменът бял. Не разбрах –

кой си, къде и защо си
по тази пътека поел.
Силно ме удрят въпроси,
с криле на небесен орел.

Превзел е деня ти и пее.
Заблудите лъхат на кръв.
Не мисля, че приказна фея,
ще бъде копнежа ти пръв.

Няма ли милост за нея?
Свършва ли тази тъга?
Млъква поетът. Не пее.
Пада завеса… Луна…

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ви, че прочетохте! Вземете го, госпожо Ангелова, вдъхновете се, усмихнете и от сърце творете.
  • Прекрасен и вълнуващ отново!
  • Ти и Райна ме карате да взема листа тази сутрин! Няма да съм на нивото ви, но не мога да се сдържа!
Предложения
: ??:??