Остатък от чувство
Няма ли милост за всеки?
Този живот е серва̀л.
Гоним на сляпо успехи,
свити във тъжен чувáл.
Губим романтика скъпа!
Думите гледат с очи…
Всичко е толкова тъпо!
Хората станаха зли…
Няма искра и тунели…
Сякаш царува тъма̀…
Няма и кой да измери
пътя до цел и мечта.
Всичко цвета си изгуби,
стана на пепел и прах –
рухна сред страх и заблуди
споменът бял. Не разбрах –
кой си, къде и защо си
по тази пътека поел.
Силно ме удрят въпроси,
с криле на небесен орел.
Превзел е деня ти и пее.
Заблудите лъхат на кръв.
Не мисля, че приказна фея,
ще бъде копнежа ти пръв.
Няма ли милост за нея?
Свършва ли тази тъга?
Млъква поетът. Не пее.
Пада завеса… Луна…
© Димитър Драганов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря Ви, че прочетохте! Вземете го, госпожо Ангелова, вдъхновете се, усмихнете и от сърце творете.
-
Прекрасен и вълнуващ отново!
-
Ти и Райна ме карате да взема листа тази сутрин! Няма да съм на нивото ви, но не мога да се сдържа!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
