16.08.2012 г., 9:59

Оставете ме да нося новата си рокля!!!

1.4K 0 13

Оставете ме да нося новата си рокля!!

Не хабете сили да одумвате!

Грим съм сложила по своя воля -

да прикрива колко много мъка

е втъкана в всяка  моя бръчица.


Но не спирате да ме учудвате!!


Всеки ден сред тъмни маски ходя,

със душици в злобата заченати.

Нямате ли свои грижи, хора!?

Свои ядове, мечти, копнения?


Новата ми рокля ли ви пречи,

младостта ли, вече отминаваща...

Оставете ме! Аз никого не съдя,

нито имам нужда от прощаващи!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви,че разбрахте този толкова непретенциозен мой стих...
  • За съжаление,немалко хора се вълнуват от живота на другите,а не от своя собствен.Вероятно защото нямат такъв или просто е прекалено скучен и изпразнен от съдържание...Ти определено имаш с какво да си запълваш времето,за да не ставаш като тях!Поздрави за темата и за крайния резултат!
  • Днес може да не ви предоставих прекрасна поезия,но поне коментарите си струват и четенето ,и усмивките ! Благодаря,че направихте деня ми забавен!
  • Ами бъдете откровена,но що годе възпитана Белла! Никой не ви е виновен,ако сте в цикъл!
  • Вижте мили приятели( и неприятели)! Винаги съм мислел,че това тук е сайт за непрофесионалисти,за хора,които имат талант и желаят да го споделят! Ако нечия поезия не ви е по вкуса,това не значи,че тя не струва! Потресен съм от ставащото днес на страницата на това мило момиче и не го разбирам! За Бога,това е абсурдно и нелепо за интелигентни хора! Р

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...