Aug 16, 2012, 9:59 AM

Оставете ме да нося новата си рокля!!!

1.4K 0 13

Оставете ме да нося новата си рокля!!

Не хабете сили да одумвате!

Грим съм сложила по своя воля -

да прикрива колко много мъка

е втъкана в всяка  моя бръчица.


Но не спирате да ме учудвате!!


Всеки ден сред тъмни маски ходя,

със душици в злобата заченати.

Нямате ли свои грижи, хора!?

Свои ядове, мечти, копнения?


Новата ми рокля ли ви пречи,

младостта ли, вече отминаваща...

Оставете ме! Аз никого не съдя,

нито имам нужда от прощаващи!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви,че разбрахте този толкова непретенциозен мой стих...
  • За съжаление,немалко хора се вълнуват от живота на другите,а не от своя собствен.Вероятно защото нямат такъв или просто е прекалено скучен и изпразнен от съдържание...Ти определено имаш с какво да си запълваш времето,за да не ставаш като тях!Поздрави за темата и за крайния резултат!
  • Днес може да не ви предоставих прекрасна поезия,но поне коментарите си струват и четенето ,и усмивките ! Благодаря,че направихте деня ми забавен!
  • Ами бъдете откровена,но що годе възпитана Белла! Никой не ви е виновен,ако сте в цикъл!
  • Вижте мили приятели( и неприятели)! Винаги съм мислел,че това тук е сайт за непрофесионалисти,за хора,които имат талант и желаят да го споделят! Ако нечия поезия не ви е по вкуса,това не значи,че тя не струва! Потресен съм от ставащото днес на страницата на това мило момиче и не го разбирам! За Бога,това е абсурдно и нелепо за интелигентни хора! Р

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...