Остави вратата отворена
Остави вратата отворена!
Сянката на тихата ми обич
бавно ще прекрачи прага,
ще помилва нежната въздишка
дето търси топлите ми устни.
В дланите ти кестенче
ще пусне, гладко като
поглед в светлината.
Моите очи ще ти прошепнат
нотите на циганското лято.
Две искрици мъжкият ти огън
за спасение ще ми изпрати.
Само най-смутеният ти сън
малката вселена ще признае.
За да сме спасени от смъртта,
силата ще си остане тайна.
Чува две пресипнали слова
сянката ми жива и последна...
Трусовете имат имена.
По-добре за името не питай!
Пръстите ти могат да познаят
колко са послушни страховете ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
