Остави вратата отворена

Sep 24, 2019, 9:37 PM

Poetry » Love

593 3 6

Остави вратата отворена!
Сянката на тихата ми обич
бавно ще прекрачи прага,
ще помилва нежната въздишка
дето търси топлите ми устни.
В дланите ти кестенче
ще пусне, гладко като
поглед в светлината.
Моите очи ще ти прошепнат
нотите на циганското лято.
Две искрици мъжкият ти огън
за спасение ще ми изпрати.
Само най-смутеният ти сън
малката вселена ще признае.
За да сме спасени от смъртта,
силата ще си остане тайна.
Чува две пресипнали слова
сянката ми жива и последна...
Трусовете имат имена.
По-добре за името не питай!
Пръстите ти могат да познаят
колко са послушни страховете ми.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

RainaVakova

2019-09-25T21:02:36+03:00

Благодаря ви, приятели, че отделихте време за този текст! Хубава вечер ви желая!
DPP (SMooth)

2019-09-25T09:11:49+03:00

Красиво!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2019-09-25T09:05:27+03:00

Хубаво е!
ИнаКалина

2019-09-25T07:03:37+03:00

В дланите ти кестенче
ще пусне, гладко като
поглед в светлината.
contessa (Светла Асенова)

2019-09-24T22:20:10+03:00

Изящно начало и едно завладяващо продължение...
Роби (Роберт)

2019-09-24T21:56:09+03:00

"...Сянката на тихата ми обич
бавно ще прекрачи прага,
ще помилва нежната въздишка
дето търси топлите ми устни..."
Красиво, докосващо и ефирно!...В типичния твой стил, Райне!...Да четеш, четеш и да нямаш насищане на картините, които с лекота рисуваш!...Поздрави!...