Остави вратата отворена
Остави вратата отворена!
Сянката на тихата ми обич
бавно ще прекрачи прага,
ще помилва нежната въздишка
дето търси топлите ми устни.
В дланите ти кестенче
ще пусне, гладко като
поглед в светлината.
Моите очи ще ти прошепнат
нотите на циганското лято.
Две искрици мъжкият ти огън
за спасение ще ми изпрати.
Само най-смутеният ти сън
малката вселена ще признае.
За да сме спасени от смъртта,
силата ще си остане тайна.
Чува две пресипнали слова
сянката ми жива и последна...
Трусовете имат имена.
По-добре за името не питай!
Пръстите ти могат да познаят
колко са послушни страховете ми.
