14.05.2009 г., 14:49  

Гореща следа

987 0 20

Аз не зная накъде съм се втурнала,

даже не тичам – летя.

В комета съм се превърнала

и оставям гореща следа –

ако някой случайно я зърне,

да я припознае.

 

Аз не зная дали ще се върна,

дали ще поспра преди края,

но по пътя си

слънца съм прегърнала –

само по тях

ще ме познаете.

 

Аз не зная коя съм,
не зная дори за къде съм тръгнала,
но по тези бездомни страници
себе си съм оставила -
като пътен знак
към безкрая...

 

Весела ЙОСИФОВА

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Еххххх, Весе, чудно е !
  • Хубави са следите, оставени от теб, Весе. Лети и бъди!
  • Звездобройците и катаджиите ще свършат тази работа - да те припознаят!
    Еее, също и Някой друг де!
  • Ох как те разбирам!Безпътицата е най-вярната посока.Бог те води накъдето трябва!
    Добри срещи ти желая!
  • http://www.youtube.com/watch?v=7LUm-E4GPU8&feature=related

    огнена и неповторима!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...