Аз не зная накъде съм се втурнала,
даже не тичам – летя.
В комета съм се превърнала
и оставям гореща следа –
ако някой случайно я зърне,
да я припознае.
Аз не зная дали ще се върна,
дали ще поспра преди края,
но по пътя си
слънца съм прегърнала –
само по тях
ще ме познаете.
Аз не зная коя съм,
не зная дори за къде съм тръгнала,
но по тези бездомни страници
себе си съм оставила -
като пътен знак
към безкрая...
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
