Оставям си човек докрай аз просто
Чета ви, о, отлично ви чета,
и виждам, как портрети си рисувате,
в които сте дарени със крила
и ангели в небето си целувате.
И питам се, бе имам ли проблем -
Та всички пишещи за себе си, тъй светят...
Такава святост не откривам в мен,
и тук ми иде да си плюя на късмета.
Добри сърца, чета, любов даряват,
на всеки вдъхват вяра, а и мощ,
душите чужди, трябва ли, спасяват.
На този фон... се чувствам много лош...
Не съм убиец, нито психопат,
но нямам тез описани свръх сили.
А ето го, колегите летят, летят,
в небето, като дивни чучулиги.
И всеки е красив, благ, пълен с мъдрост.
Май аз съм сред поетите жив срам,
принцеси не спасявам с луда дързост,
и дяволи не гоня със тамян.
Простете ми, че съм така невзрачен
далече от стандартите високи.
Не съм поет, щом имам образ мрачен
и крия в себе си житейските пороци.
Единствено способен съм да ръкопляскам
на вашата духовна извисеност,
докато сам съм неспособен да надрасна
човешката си същност и потребност.
Е, ето, че разкрих пред всички лик,
във който слабостите ми оголват кости.
Не съм на вашето ниво, не съм велик,
оставям си... човек докрай аз просто...
19.11.2020.
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
