Оставям си човек докрай аз просто
Чета ви, о, отлично ви чета,
и виждам, как портрети си рисувате,
в които сте дарени със крила
и ангели в небето си целувате.
И питам се, бе имам ли проблем -
Та всички пишещи за себе си, тъй светят...
Такава святост не откривам в мен,
и тук ми иде да си плюя на късмета.
Добри сърца, чета, любов даряват,
на всеки вдъхват вяра, а и мощ,
душите чужди, трябва ли, спасяват.
На този фон... се чувствам много лош...
Не съм убиец, нито психопат,
но нямам тез описани свръх сили.
А ето го, колегите летят, летят,
в небето, като дивни чучулиги.
И всеки е красив, благ, пълен с мъдрост.
Май аз съм сред поетите жив срам,
принцеси не спасявам с луда дързост,
и дяволи не гоня със тамян.
Простете ми, че съм така невзрачен
далече от стандартите високи.
Не съм поет, щом имам образ мрачен
и крия в себе си житейските пороци.
Единствено способен съм да ръкопляскам
на вашата духовна извисеност,
докато сам съм неспособен да надрасна
човешката си същност и потребност.
Е, ето, че разкрих пред всички лик,
във който слабостите ми оголват кости.
Не съм на вашето ниво, не съм велик,
оставям си... човек докрай аз просто...
19.11.2020.
Георги Каменов
© Георги Каменов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много красиво казано, Довереница, благодаря.
-
"Безгрешният да хвърли първи камък
А хората със грешките растат
и даже побеляват, поумняват
Дори да им е все зелен акълът... -
Хъм, не съм съгласен много, Ничка.
Дори преди часове споделих на Много близък мой човек, че откакто съм в този тип сайтове, може би в момента правя най-дългата си серия от поредни стихове, които са ми точно на сърцето.
А споменатите заглавия от теб, са наистина сред това, което като автор, ми е сред най-доброто и по моя вкус.
Но всъщност, сега се сещам, така е през моите очи. Отстрани е съвсем нормално, по друг начин да изглеждат нещата...
Благодаря ти! Страхотно пълнокръвен коментар, в който най-ценното ми е това, че си казваш съвсем честно мнението. А това е безценно! -
Голяма самоирония откривам тук, Гош!
Имаш потенциал, но не го разкриваш и реализираш това, което не показва теб и твоята същност!
А е само едно бледо копие на това, което в последно време реализираш...
"Полет към безкрая", "Бисерите ми ги хвърлете на свинете", "Само обич мога да ти дам", "Преспах с изневярата", "Паяк в сърцето" и др!-Това са творбите, които те идентифицират като автор!
Поздрави! -
Пази Боже, само това да не ми се случва!
Чак тогава ще съм загубена кауза отвсякъде.
Усмихна ме с този коментар, Дарина, благодаря ти. -
Един съвет ще дръзна да ти дам: Опитай да се гледаш през очите на майка си Ще видиш какво си ангелче и ти. Майчините очи не лъжат
-
Аз пиша първо за себе си. Кой, как, дали и изобщо ще приеме ли мой текст, въобще не ми минава през мислите, когато публикувам.
Затова и пускам неща, които са... да не казвам какви...
И изобщо, почнем ли да се съобразяваме за всичко с околните, губим собствения си живот. Поне такова е категорочното ми мнение.
Иначе ми е приятно, че се спря тук, наистина. -
Ми, грешник съм, Валентине, неизбежно е да си вървя с грешките. А на този текст, те пасват отлично, мисля.
Благодаря ти, че се изказа под творбата ми.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
