Оставям ти всичко
С вързопче дрехи, с джобове пробити
отивам си без дъх и без душа.
Оставям ти годините, в които
да ме обичаш просто не успя.
Оставям ти и чашата, в която
наливаше отрова ден след ден,
и сънищата – претопена радост,
очите ми, превърнати в море.
Оставям ти сърцето набраздено
като след оран – черна равнина,
ръцете ми, до тебе загрубели
и устните си – глуха тишина.
Оставям ти душата си, в която
се трупаше мътилка, зов след зов.
Оставям всичко. Нищо не ми трябва.
Ще взема само детската любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
