18.07.2008 г., 11:24 ч.

Оставям ти всичко 

  Поезия
822 0 14

 

 

 

С вързопче дрехи, с джобове пробити

отивам си без дъх и без душа.

Оставям ти годините, в които

да ме обичаш просто не успя.

 

Оставям ти и чашата, в която

наливаше отрова ден след ден,

и сънищата – претопена радост,

очите ми, превърнати в море.

 

Оставям ти сърцето набраздено

като след оран – черна равнина,

ръцете ми, до тебе загрубели

и устните си – глуха тишина.

 

Оставям ти душата си, в която

се трупаше мътилка, зов след зов.

Оставям всичко. Нищо не ми трябва.

Ще взема само детската любов.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??