Оставям ти всичко
С вързопче дрехи, с джобове пробити
отивам си без дъх и без душа.
Оставям ти годините, в които
да ме обичаш просто не успя.
Оставям ти и чашата, в която
наливаше отрова ден след ден,
и сънищата – претопена радост,
очите ми, превърнати в море.
Оставям ти сърцето набраздено
като след оран – черна равнина,
ръцете ми, до тебе загрубели
и устните си – глуха тишина.
Оставям ти душата си, в която
се трупаше мътилка, зов след зов.
Оставям всичко. Нищо не ми трябва.
Ще взема само детската любов.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
