6.08.2008 г., 13:10 ч.

Остров 

  Поезия » Еротична
880 0 16
По тебе подлудя снагата ми.
Научи се неистово да люби.
Да бъде грешна - за разпятие.
И да е праведна - за Чудо.

Очите ти излъчват мълнии.
Родени, за да побеждават.
Ръцете ти, горещи въглени,
във вените кръвта разжарват.

Сега почиват... А нощта изтича.
Разсъмването гневно развенчава
на сливането краткото величие.
И фосфорът в телата ни изтлява...

Разсъмването е агония.
Нощта - несбъднатото "после"...
Там ласките ни незаконни
от думите извайват остров.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??