Остров
По тебе подлудя снагата ми.
Научи се неистово да люби.
Да бъде грешна - за разпятие.
И да е праведна - за Чудо.
Очите ти излъчват мълнии.
Родени, за да побеждават.
Ръцете ти, горещи въглени,
във вените кръвта разжарват.
Сега почиват... А нощта изтича.
Разсъмването гневно развенчава
на сливането краткото величие.
И фосфорът в телата ни изтлява...
Разсъмването е агония.
Нощта - несбъднатото "после"...
Там ласките ни незаконни
от думите извайват остров.
Научи се неистово да люби.
Да бъде грешна - за разпятие.
И да е праведна - за Чудо.
Очите ти излъчват мълнии.
Родени, за да побеждават.
Ръцете ти, горещи въглени,
във вените кръвта разжарват.
Сега почиват... А нощта изтича.
Разсъмването гневно развенчава
на сливането краткото величие.
И фосфорът в телата ни изтлява...
Разсъмването е агония.
Нощта - несбъднатото "после"...
Там ласките ни незаконни
от думите извайват остров.
© Бианка Габровска All rights reserved.
