Aug 6, 2008, 1:10 PM

Остров 

  Poetry » Erotic
881 0 16
По тебе подлудя снагата ми.
Научи се неистово да люби.
Да бъде грешна - за разпятие.
И да е праведна - за Чудо.

Очите ти излъчват мълнии.
Родени, за да побеждават.
Ръцете ти, горещи въглени,
във вените кръвта разжарват.

Сега почиват... А нощта изтича.
Разсъмването гневно развенчава
на сливането краткото величие.
И фосфорът в телата ни изтлява...

Разсъмването е агония.
Нощта - несбъднатото "после"...
Там ласките ни незаконни
от думите извайват остров.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??