Острови в душата - 17
Към пет часа сирена на линейка
на гларусите крясъка надвика.
Хазяинът на Роси вън на пейка
я чакаше. Изплашен бе старикът,
но се зарадва, че са вече тука
и фелдшера въведе в малка стая.
- Със кръвното си щеше тя да спука
без малко апаратчето ми! Зная,
защото на съпругата си меря
по два пъти на ден и го записвам.
Но бях озадачен, че тя трепери,
а уж не съм човек, от нищо слисан.
Росица се надигна от леглото,
прошепна само: - Трябва да пътувам!
- Това не може! Казвам ви, защото
на ваше място всеки би кротувал.
Подайте си ръката, стойте мирна!
С хипертоничен шок сте май, госпожо.
Сега ще видим! - каза и подсвирна.
- Инжекция ще трябва да ви сложа.
Изписвам ви лекарства. Помолете
да иде някой близък да ги вземе.
От силните вълнения щадете
сърцето си, че млада сте. Без време,
нелепо е човек да си отиде.
И фелдшерът припряно се изправи.
- Шегувах се, дано не ви обидих! -
и той поклон с усмивка ѝ направи.
Послушно влезе Роси под чаршафа,
разбрала, че животът все пак мил е.
Но телефонът зазвъня от шкафа
и тя възкликна стреснато: - Момчил е!
Усети, че отново затрепери,
пое си въздух и дочу в ухото:
- Така щастлив съм аз, че те намерих..!
Не тръгвай, Роси, моля те, защото...
Гласът от чувствен стон почти се срина
и тя усети в сълзи, че се дави.
- Не съм добре... и няма да замина.
Не мога. Но не знам какво ще правя...
- Изплаши ме, аз чух линейка, Роси!
След пет минути чакай ме, момиче.
Но нека няма парещи въпроси!
Облякох се и тръгвам вече, тичам!
* * *
Таванът беше спрял да се клатушка,
пред погледа ѝ болен да танцува.
Лежеше тя в леглото си послушно,
дори сърцето взе да ѝ се струва,
че скромното спокойствие облече,
вълнението свое укротило.
Вратата се отвори. - Тук съм вече!
Кажи какво се случи, Роси мила?
Момчил бе хванал немощните пръсти
на бледата ръка с една тревога,
която "Не, от мен не си откъсвай!"
крещеше с молещ глас до изнемога.
- Не трябваше сега да ми се случва! -
гласът на Роси тъжно затрепери -
Защо плана съдбата пак улучи
и пише друго в нейните тефтери?
- Защото не предвижда тя раздяла,
видяла е, че нещо с теб ни свързва,
а ти да бягаш беше начертала
и искаше от тук да тръгнеш бързо.
Кажи сега, какво със теб се случи?
- Хипертоничен шок аз изживявам.
Инжекция ми сложиха. Получих
рецепта и, Момчиле, съжалявам,
но тебе аз с това ще натоваря –
лекарства от аптеката да вземеш.
- Защо си мислиш, тежест, че стоварваш?
Поемам всички грижи без проблеми.
Добре ли си, в момента как се чувстваш?
- Инжекцията бързо ми помогна,
но докторът ми каза да почивам.
Почувствах твойта грижа, тя ме трогна.
Усещам обща слабост и... заспивам.
- Безсънна и за мене бе нощта ми,
но не е нужно всичко да разкажа.
Почивай си, че днес на съвестта ми
лежите двете. С грижа ще докажа.
Следва:
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
