pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17026
18.07.2023 г., 11:38 ч.  

Острови в душата - 17 

  Поезия » Друга
489 4 14

Към пет часа сирена на линейка

на гларусите крясъка надвика.

Хазяинът на Роси вън на пейка

я чакаше. Изплашен бе старикът,

но се зарадва, че са вече тука

и фелдшера въведе в малка стая.

- Със кръвното си щеше тя да спука

без малко апаратчето ми! Зная,

защото на съпругата си меря

по два пъти на ден и го записвам.

Но бях озадачен, че тя трепери,

а уж не съм човек, от нищо слисан.

Росица се надигна от леглото,

прошепна само: - Трябва да пътувам!

- Това не може! Казвам ви, защото

на ваше място всеки би кротувал.

Подайте си ръката, стойте мирна!

С хипертоничен шок сте май, госпожо.

Сега ще видим! - каза и подсвирна.

- Инжекция ще трябва да ви сложа.

Изписвам ви лекарства. Помолете

да иде някой близък да ги вземе.

От силните вълнения щадете

сърцето си, че млада сте. Без време,

нелепо е човек да си отиде.

И фелдшерът припряно се изправи.

- Шегувах се, дано не ви обидих! -

и той поклон с усмивка ѝ направи.

Послушно влезе Роси под чаршафа,

разбрала, че животът все пак мил е.

Но телефонът зазвъня от шкафа

и тя възкликна стреснато: - Момчил е!

Усети, че отново затрепери,

пое си въздух и дочу в ухото:

- Така щастлив съм аз, че те намерих..!

Не тръгвай, Роси, моля те, защото...

Гласът от чувствен стон почти се срина

и тя усети в сълзи, че се дави.

- Не съм добре... и няма да замина.

Не мога. Но не знам какво ще правя...

- Изплаши ме, аз чух линейка, Роси!

След пет минути чакай ме, момиче.

Но нека няма парещи въпроси!

Облякох се и тръгвам вече, тичам!

 

* * *

 

Таванът беше спрял да се клатушка,

пред погледа ѝ болен да танцува.

Лежеше тя в леглото си послушно,

дори сърцето взе да ѝ се струва,

че скромното спокойствие облече,

вълнението свое укротило.

Вратата се отвори. - Тук съм вече!

Кажи какво се случи, Роси мила?

Момчил бе хванал немощните пръсти

на бледата ръка с една тревога,

която "Не, от мен не си откъсвай!"

крещеше с молещ глас до изнемога.

- Не трябваше сега да ми се случва! -

гласът на Роси тъжно затрепери -

Защо плана съдбата пак улучи

и пише друго в нейните тефтери?

- Защото не предвижда тя раздяла,

видяла е, че нещо с теб ни свързва,

а ти да бягаш беше начертала

и искаше от тук да тръгнеш бързо.

Кажи сега, какво със теб се случи?

- Хипертоничен шок аз изживявам.

Инжекция ми сложиха. Получих

рецепта и, Момчиле, съжалявам,

но тебе аз с това ще натоваря –

лекарства от аптеката да вземеш.

- Защо си мислиш, тежест, че стоварваш?

Поемам всички грижи без проблеми.

Добре ли си, в момента как се чувстваш?

- Инжекцията бързо ми помогна,

но докторът ми каза да почивам.

Почувствах твойта грижа, тя ме трогна.

Усещам обща слабост и... заспивам.

- Безсънна и за мене бе нощта ми,

но не е нужно всичко да разкажа.

Почивай си, че днес на съвестта ми

лежите двете. С грижа ще докажа.

 

Следва:

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз мисля като теб. Може би трябва да я слушаме и да ѝ вярваме повече!
  • Съдбата си знае работата...
  • Но се справи, нали?🥰 Обичам си го аз този мой герой!
  • О, горкият Момчил! Какво му дойде до главата - три жени трябваше да обгрижва този ден.
  • Радвам се, че постоянния труд води до награди и има хора, които го признават! Не е достатъчно да имаш талант, това е първото условие, но животът изисква от нас да го развиваме, като бъдем настойчиви, последователни и търпеливо изграждащи се. Лично аз винаги съм се възхищавала на такива хора, Женя.😍
  • Имаш наградено стихотворение?!... отивам да видя!
  • Днес дадох предимство на награденото стихотворение и пуснах него, но утре ще се върна пак към романа, Женя. Благодаря ти, че отново ме навести!😘
  • Благодаря ти, че повдигна малко завесата към бъдещето
  • Моите почетни читатели Ники и Тони са отново тук! Благодаря ви! Ще ви издам малко, понеже съм с 5-6 части по-напред - те наистина постепенно се сближават. Но не знам какво ще се случи на финала. Не са ми казали още🥰.
  • Чета с интерес!
    Браво, Мери!💖💖💖
  • Продължава все така интересно. Естествено е, че емоционалното състояние се отразява.
    Ех, как много ми се иска тези две самотни души да се сближат. Но да видим какво си им приготвла.
    И от мене браво!
  • Злати, много си мила! Зарадва ме, момиче!🥰
  • Интересно, увлекателно послание на добродетелта. Поздравления, Мария!
  • Ти не беше идвал като читател досега на страниците на стихотворния ми роман, Влади и се радвам много, че те виждам тук! Благодаря за добрите думи, приятелю!🥰
Предложения
: ??:??