Острови в душата - 19
Закусиха. Спокоен бе, че Поли
отново беше с апетит предишен.
- Ще дойда с тебе, много ти се моля! -
започна театрално да въздиша
порасналото му дете добричко.
- Не ме изнудвай! Ще се върна бързо.
До час очаквам да приключи всичко
и да развържа този труден възел.
От бързане вратата дръпна шумно
и скоростно към Роси се затича.
Усети как се радва той безумно,
че дамата, започнал да обича,
във същата квартира ще нощува.
"Любов печелиш, ако тръгнеш смело" -
отново тези думи взе да чува
на онзи стопаджия - мъж от село.
Когато влезе в стаята на Роси
със нейната закуска във ръката,
че станала е той ѝ се ядоса.
Прибираше багажа си жената.
- Седни сега, лекарства че ще пиеш,
закуската дано да ти хареса!
От нея сили нови ще добиеш.
Отивам до аптеката, те в десет
ми казаха, че днеска ще отворят.
Говорих и с хазяина си. Всичко
със него уредих и уговорих.
Не се напрягай, моля те, душичко!
* * *
Колата спря пред нейната квартира.
Закуската стоеше половина.
Но той не даде знак, че се нервира.
- Изпий това! Виж, тази раковина
една жена в аптеката за тебе
ми подари и с поглед прецени, че
загрижен съм и от любов обсебен.
"Недей се кахъри - каза – човече!"
Росица се усмихна и пое я,
но мисли задушиха радост плаха.
Не знаеше какво се случва с нея.
"Нали казах, че тръгвам! Знак ли бяха
среднощните проблеми здравословни?
Очаквах аз, че днеска ще пътувам..."
Усети пак главата си оловна.
Безсилна беше тя да се бунтува.
В колата вече чакаше я Поли.
Баща ѝ беше казал, че ще местят
в квартирата им Роси. Тя помоли
да дойде с него. Погледът ѝ блеснал
говореше му колко е щастлива.
И той се съгласи великодушно.
"Не трябва тази радост да се срива!
Умница ми е тя и е послушна!"
Когато с Роси гушнаха се двете
и Рики гласовито поздрави я.
Но над кого изгрял бе днес късметът,
ни предстои да разбереме ние.
. . .
- Нощувки пет аз мога да предложа,
че всяко лято мъж един отсяда.
За месец идва, но му се наложи
сега да закъснее. Идва в сряда.
- Достатъчни са, даже са ми много.
Да уредим законово нещата.
аз лична карта ще ви дам и мога
да влизам, че изби горещината.
Момчил, понесъл двете пътни чанти
се беше спрял пред новата ѝ стая.
Отвори той вратата с жест галантен
и зърна как детето му сияе.
Но първо Рики в стаята се пъхна.
Не беше проветрявано отдавна.
По бебешки носле събра и пръхна.
А Поли каза : - Тук мирише гадно!
- Не е проблем това, ще проветриме!
Комарник на прозореца е сложен.
А Роси днес у нас ще приютиме.
Да легне на диван ще ѝ предложим.
Росица с пълно гърло тук засмя се,
усетила, че вече диша леко.
Смехът ѝ бързо заглуши двугласа
на двойника неканен у човека.
Следва:
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
