pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17026
4.08.2023 г., 21:15 ч.

Острови в душата - 25 

  Поезия » Друга
931 5 12

- На тази сцена правят Аполония.

- През есента ли? Пак да дойдем искам!

- Не зная отсега дали възможен

ще бъде отпускът ми и разписан.

- Вий двама сте и казваш, че добричък

колегата е, винаги те хвали.

- Не може да се сбъдва, дъще, всичко.

Не се навивай отсега, разбра ли!

- Не съм била до днес на лятно кино.

- В града ни няма, затова, душичко.

- А този филм отдавна ли е правен?

- Попитай чичко Гугъл – знае всичко.

Росица се любуваше на двамата,

следеше всяка дума на бащата.

Говореше той честно, а измамата

изобще не познаваше душата.

Местата се запълниха. И в юни

на кино ходят морски курортисти.

Тях през деня по плажове и дюни

ще видиш, вечер – влюбени в артисти.

За Поли май не беше интересен

сюжетът и започна да скучае.

Баща ѝ бе във кадрите унесен,

ума му нещо почна да дълбае.

Усети, че ръката му поставят

на нечия ръка и се обърна

да разбере какво тук всъщност става.

Под своята той Росината зърна.

Полина, между двамата избрала

да седне, само леко се подсмихна.

Ръцете им във тъмното събрала,

напуши я смехът и звучно прихна.

На коленете детски с изненада

оказаха се те. Това стъписа

жената развълнувана и млада

и явен смут лицето ѝ изписа.

- На филма все се карат. Не обичам

да гледам аз семейните им драми.

Реших, че мога с вас да се развличам.

Но без да искам, Роси аз засрамих.

Росица я погали по главата,

не знаейки дори какво да каже.

Бащата, възхитен от дъщерята,

не смяташе Полина да накаже.

Когато после с хората се сляха

и тръгнаха към тях да се прибират,

привързаност семейна изживяха,

сърцата им един за друг вибрираха.

Полина беше толкова щастлива,

че сигурно изглеждаше накрая

как техните пътеки в лъч се сливат,

а той ги води всички към безкрая.

. . .

 

За Роси беше истина това, че

привличането се задълбочава.

Готова беше пак да се разплаче,

изплашена, че тъй ще продължава.

А тя, решила вече да стопира

избухналата чувственост голяма,

опитваше се сили да намира,

но осъзна – такава сила няма.

В нощта срещу деня последен скочи

събудена, трепереща в леглото.

Часовникът любезно ѝ посочи,

че още няма три, ала числото

изписано среднощ на циферблата,

я стресна още повече и Роси,

решила как да сложи в ред нещата,

през стаята със стъпките си боси

премина, светна лампата и почна

багажа си припряно да събира.

До автобуса имаше тя точно

два часа. Затова не се нервира,

и почна вече бавно и спокойно

нещата си във двете пътни чанти

с безмълвна упоритост, сякаш двойна,

да пъха, както правят емигранти.

Премина после тя през коридора

със страх, че може някой да събуди.

Огледа се навън да няма хора

и тръгна, сякаш беше тя прокудена

да бяга от съдбата си далече.

"Момчил и Поли трябва да забравя!" -

наум жената твърдо се зарече.

Но беше ли възможно да направи?

Извика си такси. - До автогара! -

изрече в унес и качи багажа.

Почувства се сама, нещастна, стара,

прегазила си бъдещето даже.

 

Следва:

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добро утро, Скити и извинявай, че се включвам сега! 😊Добронамерените хора се стремят винаги разумът да надделява, независимо, че това в някои случаи ги ощетява. Успешен да е денят ти, миличка!💖
  • Тук съм, Мари, малко закъснях, но сега ще прочета пропуснатото!
    Милата Роси, сърцето и разумът водят борба и разума надделя! Отивам към следващата част, с надеждата нещата да започнат да се подреждат в добър аспект!
    Поздрав, пишеш прекрасно! 💖
  • Май няма такъв, който е избягал. Драснато ли ти е нещо да стане, няма как да не те намери и да не се осъществи.
  • Като че ли някой е избягал от съдбата си.
  • Очакването прави и акта на творчество по-интересен и задължаващ! Благодаря ти, Ники, Надявам се да не те разочаровам до края на романа!🥰
  • Чакам следващата част, Мери!
    Знаех, че ще има изненади!
  • И аз съм направо влюбена в героинята си, Лиди! Но наистина са един за друг и много се надявам да ми позволят да ги събера накрая!🥰
  • Много праволинейна - да опита, но... кой знае! Засега са двама на един...
  • Миличка Тони, ти и среднощ си на поста си като коментиращ читател, много ти благодаря за моралната подкрепа и прекрасните ти отзиви!💖🌹
  • Прочетох тази част, а и коментарите също. Знам, че готвиш неочаквани обрати, Мария. Ще имам търпение, както призоваваш, но съм сигурна, че накрая ще събереш тези прекрасни обичащи се души!
    Поздравления!
  • Да, избяга, но дали наистина ще успее? Следва продължение с обрати, търпение!🥰 Нямаше ме през последните дни, нещо беше станало с интернета ми, но наваксах с пълна пара в писането и това време не беше загубено. Нямам търпение една по една да ви покажа и следващите части, Лина!😘
  • Не очаквах, че Роси ще избяга. Поздравления и за тази част.
Предложения
: ??:??