5.09.2019 г., 0:37  

Осветени кътчета нежност

592 6 8
Осветени кътчета нежност
 

Една мъничка грешка, самотна мечта:
чертаят валежи по вятъра. 
Не позна ли у мен като лъч любовта, 
не намери ли в мен неизпятото? 
 

Не поиска ли моя безструнен живот? 
Тази нота е още в душата ми. 
Всяка нощ за деня ми е мрачен отвор 
и пролука - за тъничко щастие. 
 

По пътеки от въздух и облачен цвят 
почерняват до птици надеждите. 
Съвършено красиво и нежно довян...
с пъстри листи сезони отглеждате. 

Но в сърцето ми има порой от звезди 
и в усмивка търкалям луните си. 
Благодарност и вяра в цъфтеж на следи. 
(Пианистите сред планините си.)
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ЦвететоБ (Цветето Б.), благодаря много!
    vega666 (Младен Мисана), много се радвам на подробния ти прочит. Само с едно ще поспоря - мечтите не са грешки, те са това, което ни прави живи, поне за мен е така!
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова), много благодаря за милите думи.
    Ranrozar (Стойчо Станев), наистина...
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов), радвам се, че хареса най-много това редче
    Anita765 (Ани Монева), много се радвам, че намери красота тук.
    palenka (Пепи),
  • "Но в сърцето ми има порой от звезди
    и в усмивка търкалям луните си. "
    Красиво е!

    И пишеш все по-добре...
  • "Благодарност и вяра в цъфтеж на следи".Впечатли ме!
  • "Не поиска ли моя безструнен живот?"
    Въпрос, който търси съпричастен жест!
    Чудесно попадение! Всеки от нас би питал и търсил...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...